Начало Сфера Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
5885
България

Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София

Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения.

Автор: БТА / Редактор: | 18 Февруари 2026, 22:24 ч.
Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
Снимка © БТА

Публична дискусия на тема „Културна дипломация, пропаганда или антипропаганда в Царство България“, посветена на украинско-българските дипломатически отношения в началото на 20 век се състоя в Централния военен клуб в София.

Зоните за кратковременно паркиране във Варна няма да работят през празничните

Полицията в Стара Загора издирва Танка Колева Манова, на 79 години, от казанл

Великденска украса радва жителите и гостите на Разград, като създава празничн

Изборните протоколи на секционните избирателни комисии (СИК) след изборния де

Мъж на 31 години от село Гърмен е задържан със заповед до 24 часа, след като

Това бе втората среща в рамките на дискусионния клуб „Украинско-български преглед“, чието начало бе поставено на 20 януари в София.

В срещата участваха доц. Елка Трайкова, ръководител на секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература при Българската академия на науките (БАН), доц. д-р Инна Манасиева от Института за исторически изследвания към БАН и д-р Евлоги Станчев – историк и антрополог, главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.

Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения. Тя припомни, че на 12 февруари се навършиха 108 години от установяването на официални връзки между Царство България и Украинската народна република.

Украинският дипломат отбеляза, че след това цар Фердинанд назначава проф. Иван Шишманов за първи български пратеник в Украйна, а през юли 1918 г. в София пристига екипът на първото украинско посолство, ръководен от Александър Шулгин.

Повече от 33 тона отпадъци бяха събрани и извозени в рамките на кампанията &b

В Световния ден на здравето - 7 април, в Многопрофилната болница за активно л

Над 500 проверки от началото на годината са извършени в търговски обекти в об

По думите Илашчук манипулирането на историята е фундамент на имперската идеология, насочена срещу свободолюбивите нации, възприемани като заплаха от руските и съветските режими.

Д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за отбранителни дронове (IDDA), приветства гостите и участниците в дискусията. "Темата на днешната дискусия ме връща в 1918 година – момент, в който Европа се пренарежда след катастрофата на Първата световна война. В този сложен геополитически контекст Царство България е сред първите държави, признали Украинската народна република и установили официални дипломатически отношения“, каза той. По думите му това не е просто исторически факт, а стратегическо решение, което показва, че още тогава българската държавност е разбирала значението на новите реалности и необходимостта от изграждане на партньорства – основани на взаимно признаване и уважение към националната идентичност.

„Дейността на украинската дипломатическа мисия и издания като „Украинско-български преглед“ са пример за ранна форма на културна дипломация – опит да се обясни национална кауза чрез слово, идеи и интелектуално сътрудничество. Днес повече от всякога живеем в среда, в която информационното пространство е не по-малко стратегическо от бойното поле“, заяви Миланов..

Министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична показа архивна снимка от 1918 г., на която се вижда целият състав на първата украинска дипломатическа мисия в София. Тертична подчерта, че Шулгин пристига в София едва на 29 години. „Той е млад политик и държавник, представител на стар украински род“, отбеляза тя.

Позовавайки се на спомените на третия секретар Юлиан Налисник, Тертична очерта двете основни задачи на мисията: „Първата беше официална – свързана с хуманитарни и консулски въпроси“, посочи тя. „Трябваше да помогнем на военнопленниците да получат документи и да се завърнат в Украйна, както и на цивилните бежанци“, каза министър-съветникът.

„Много бързо разбрахме, че навлизаме в среда, в която доминира русофилия. Трябваше да обясняваме какво представлява украинският държавен проект“, каза Тертична.

Анна Тертична припомни списанията „Украинско слово“, „Украинско-български преглед“ и редица други издания, осъществени с подкрепата на видни български учени и писатели – Иван Шишманов, Димитър Шишманов, Димитър Страшимиров, Стилиян Чилингиров, Христо Цанков-Дерижан, Стефан Младенов и Никола Балабанов. Тя отбеляза, че тези списания са били инициирани и финансирани от украинската дипломатическа мисия с цел да обяснят на българското общество украинската национална идея, да популяризират Украйна като независима държава и да утвърдят идентичността на украинския народ.

Доц. Елка Трайкова проследи мястото на списание „Украинско-български преглед“ в историята на българския периодичен печат. Тя отбеляза, че дълго време изданието е смятано за дело само на украински емигранти, но архивите показват активната роля на украинската дипломатическа мисия в България.

По думите появата на списанието се вписва в културния подем на 20-те години на 20 век – период, в който въпреки тежките политически последици от войните, българската литература и интелигенция са силно отворени към славянския свят, каза Трайкова.

Списанието започва с програмна статия за мястото на Украйна в Европа и представя украинската култура и литература. Сред сътрудниците са проф. Иван Шишманов с текст за Тарас Шевченко с анализ на преводите на Шевченко в България и Димитър Страшимиров, който критикува пренебрежението към украинската култура.

Трайкова обърна внимание на факт от литературната история – Христо Ботев е превел драмата „Кремуций Корд“ от украинския историк и писател Николай Костомаров, като преводът е публикуван във в. „Знаме“. Тя посочи, че в „Украинско-български преглед“ Стефан Младенов публикува обстойно изследване, в което анализира текста и доказва, че преводът не е случаен или второстепенен епизод, а художествено издържана работа, съобразена с ритъма, стилистиката и смисловите пластове на оригинала. По този начин преводаческата дейност на Ботев е представена като равностоен дял от неговото творчество и като ранен пример за българо-украински литературен обмен, посочи Трайкова. 

Според нея, макар списанието да излиза за кратък период, то успява да изгради кръг от автори и читатели и да постави основи на систематичен културен диалог.

Доц. д-р Инна Манасиева разгледа отражението на украинския въпрос в българската преса през 1917–1918 г. След революцията в Русия през март 1917 г. темата доминира във вестниците, но сведенията за Украйна са кратки и второстепенни, през декември вниманието се насочва към преговорите в Брест-Литовск и перспективата за мир, разказа тя.

Манасиева припомни статията на Степан Баламезов за държавността и международното признание, според която дипломатическите отношения са знак за фактическо признаване. След подписването на Брест-Литовския договор Украйна е представяна като „новата държава, която даде мир на стара Европа“, а акцентът пада върху икономическите очаквания. По-късно вниманието се насочва към способността да изпълни договорените доставки, каза тя.

Д-р Евлоги Станчев определи списанията „Украинско слово“ и „Украинско-български преглед“ като издания с „ясна мисия – да обяснят на българската публика значението на украинския въпрос не само за Украйна, но и за Източна Европа“. Според него основното им послание е: Вие не познавате Украйна.

Той посочи, че автори като Димитър Страшимиров, Димитър Шишманов и Никола Балабанов поставят въпроса защо българите се обиждат, когато са непознати на Запад, но самите те не познават „своята по-близка култура“.

Станчев подчерта, че на страниците на „Украинско-български преглед&ldqo; се защитава тезата за историческата приемственост между Киевска Рус и Украйна и се води спор с руската имперска доктрина за „триединния народ“ – великоруси, малоруси и белоруси“. В публикации се проследява как Московия постепенно присвоява наследството на Киевска Рус и как се налагат русифициращи политики, каза Евлоги Станчев.

Внимание се отделя и на българо-украинските културни връзки от Средновековието насам – разпространението на богослужебни книги, дейността на Киприян Киевски и Григорий Цамблак, както и влиянията през Възраждането.

Станчев отбеляза, че в списанието се прави и геополитически анализ: Украйна и България имат общи интереси в Черноморския регион, включително по отношение на проливите и ограничаването на руското влияние. Според Димитър Страшимиров засилването на руското влияние прави черноморските държави по-зависими, добави той.

В края на срещата се състоя разговор с публиката.

Събитието бе организирано от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" и Посолството на Украйна в България.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Фигури от цветя украсяват централната пешеходна зона на Враца за Великден
Общо 14 фигури от цветя ще радват врачани в дните около Великден и след това, каза Радосвета Крумова, главен експерт „Култура” в Община Враца. Инициативата "Цветна про ...
Третият българо-унгарски форум в Самоков ще допринесе за развитието на отношенията между двете страни в дългосрочен аспект
Третият българо-унгарски форум в Самоков ще допринесе за развитието на отношенията между двете страни в дългосрочен аспект, защото предполагам, че ще бъдат сключени редица партньор ...
Хотелският комплекс "Трейшън клифс голф енд спа резорт" край нос Калиакра посреща над 6000 гости на сезон, основно от Западна Европа
Хотелският комплекс "Трейшън клифс голф енд спа резорт" (Thracian Cliffs Golf & Beach Resort) посреща над 6000 гости на сезон, основно от Западна Европа, в частност от Гер ...
Предстоящо в Ямбол регионално фермерско-занаятчийско изложение ще включва и дарителска кампания за пострадало семейство производители
На 11 април на площад „Освобождение” в Ямбол производители и занаятчии от Югоизточна България се събират за 12-о поред регионално изложение. Освен още нови участници, и ...
Медицинският център на профилакториума „Терма Вита“ в с. Огняново ще бъде обновен с нови съоръжения
Медицинският център на профилакториума „Терма Вита“ в с. Огняново, област Благоевград, ще бъде обновен с нови съоръжения за хидромасаж тип „галванични вани“ ...
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
Областният управител върна за ново обсъждане решение на Общински съвет - Враца, свързано с отпускане на безлихвен заем на „Индустриални зони – Враца“ ЕООД
Областният управител Стефан Красимиров върна решение на Общински съвет (ОбС) Враца от края на март, касаещо отпускане на безлихвен заем за „Индустриални зони – Враца&ld ...
Общо 833 души са проверени в рамките на специализирана полицейска операция в област Добрич
Общо 833 лица са проверени в рамките на специализирана полицейска операция (СПО), проведена на територията на ОД на МВР – Добрич по разпореждане на главния секретар на МВР, с ...
Държавният секретар на САЩ благодари на България за евакуацията на американски граждани от Близкия изток в разговор с Андрей Гюров
Служебният министър-председателят Андрей Гюров разговаря с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, който благодари на България за подкрепата при евакуацията на американски граждани ...
Трима души са пострадали при катастрофа между лек автомобил и микробус край Русе
Трима души пострадаха при катастрофа край Русе, съобщи регионалният говорител на МВР в крайдунавския град Даниела Малчева. Сигнал за инцидента е подаден към 18:45 часа. В района на ...
България не е бедна, а лошо управлявана страна
Лидерът на коалиция „Прогресивна България“ Румен Радев посети тази вечер Монтана и се срещна с граждани в салона на читалище „Разум 1883“ в града. Той предс ...
Тикер в 21:20 ч.
Областният управител Стефан Красимиров върна решение на Общински съвет (ОбС) Вра ...
Начало Сфера
5885
България

Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София

Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения.

| 18 Февруари 2026, 22:24 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
Снимка © БТА

Публична дискусия на тема „Културна дипломация, пропаганда или антипропаганда в Царство България“, посветена на украинско-българските дипломатически отношения в началото на 20 век се състоя в Централния военен клуб в София.

Това бе втората среща в рамките на дискусионния клуб „Украинско-български преглед“, чието начало бе поставено на 20 януари в София.

В срещата участваха доц. Елка Трайкова, ръководител на секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература при Българската академия на науките (БАН), доц. д-р Инна Манасиева от Института за исторически изследвания към БАН и д-р Евлоги Станчев – историк и антрополог, главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.

Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения. Тя припомни, че на 12 февруари се навършиха 108 години от установяването на официални връзки между Царство България и Украинската народна република.

Украинският дипломат отбеляза, че след това цар Фердинанд назначава проф. Иван Шишманов за първи български пратеник в Украйна, а през юли 1918 г. в София пристига екипът на първото украинско посолство, ръководен от Александър Шулгин.

По думите Илашчук манипулирането на историята е фундамент на имперската идеология, насочена срещу свободолюбивите нации, възприемани като заплаха от руските и съветските режими.

Д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за отбранителни дронове (IDDA), приветства гостите и участниците в дискусията. "Темата на днешната дискусия ме връща в 1918 година – момент, в който Европа се пренарежда след катастрофата на Първата световна война. В този сложен геополитически контекст Царство България е сред първите държави, признали Украинската народна република и установили официални дипломатически отношения“, каза той. По думите му това не е просто исторически факт, а стратегическо решение, което показва, че още тогава българската държавност е разбирала значението на новите реалности и необходимостта от изграждане на партньорства – основани на взаимно признаване и уважение към националната идентичност.

„Дейността на украинската дипломатическа мисия и издания като „Украинско-български преглед“ са пример за ранна форма на културна дипломация – опит да се обясни национална кауза чрез слово, идеи и интелектуално сътрудничество. Днес повече от всякога живеем в среда, в която информационното пространство е не по-малко стратегическо от бойното поле“, заяви Миланов..

Министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична показа архивна снимка от 1918 г., на която се вижда целият състав на първата украинска дипломатическа мисия в София. Тертична подчерта, че Шулгин пристига в София едва на 29 години. „Той е млад политик и държавник, представител на стар украински род“, отбеляза тя.

Позовавайки се на спомените на третия секретар Юлиан Налисник, Тертична очерта двете основни задачи на мисията: „Първата беше официална – свързана с хуманитарни и консулски въпроси“, посочи тя. „Трябваше да помогнем на военнопленниците да получат документи и да се завърнат в Украйна, както и на цивилните бежанци“, каза министър-съветникът.

„Много бързо разбрахме, че навлизаме в среда, в която доминира русофилия. Трябваше да обясняваме какво представлява украинският държавен проект“, каза Тертична.

Анна Тертична припомни списанията „Украинско слово“, „Украинско-български преглед“ и редица други издания, осъществени с подкрепата на видни български учени и писатели – Иван Шишманов, Димитър Шишманов, Димитър Страшимиров, Стилиян Чилингиров, Христо Цанков-Дерижан, Стефан Младенов и Никола Балабанов. Тя отбеляза, че тези списания са били инициирани и финансирани от украинската дипломатическа мисия с цел да обяснят на българското общество украинската национална идея, да популяризират Украйна като независима държава и да утвърдят идентичността на украинския народ.

Доц. Елка Трайкова проследи мястото на списание „Украинско-български преглед“ в историята на българския периодичен печат. Тя отбеляза, че дълго време изданието е смятано за дело само на украински емигранти, но архивите показват активната роля на украинската дипломатическа мисия в България.

По думите появата на списанието се вписва в културния подем на 20-те години на 20 век – период, в който въпреки тежките политически последици от войните, българската литература и интелигенция са силно отворени към славянския свят, каза Трайкова.

Списанието започва с програмна статия за мястото на Украйна в Европа и представя украинската култура и литература. Сред сътрудниците са проф. Иван Шишманов с текст за Тарас Шевченко с анализ на преводите на Шевченко в България и Димитър Страшимиров, който критикува пренебрежението към украинската култура.

Трайкова обърна внимание на факт от литературната история – Христо Ботев е превел драмата „Кремуций Корд“ от украинския историк и писател Николай Костомаров, като преводът е публикуван във в. „Знаме“. Тя посочи, че в „Украинско-български преглед“ Стефан Младенов публикува обстойно изследване, в което анализира текста и доказва, че преводът не е случаен или второстепенен епизод, а художествено издържана работа, съобразена с ритъма, стилистиката и смисловите пластове на оригинала. По този начин преводаческата дейност на Ботев е представена като равностоен дял от неговото творчество и като ранен пример за българо-украински литературен обмен, посочи Трайкова. 

Според нея, макар списанието да излиза за кратък период, то успява да изгради кръг от автори и читатели и да постави основи на систематичен културен диалог.

Доц. д-р Инна Манасиева разгледа отражението на украинския въпрос в българската преса през 1917–1918 г. След революцията в Русия през март 1917 г. темата доминира във вестниците, но сведенията за Украйна са кратки и второстепенни, през декември вниманието се насочва към преговорите в Брест-Литовск и перспективата за мир, разказа тя.

Манасиева припомни статията на Степан Баламезов за държавността и международното признание, според която дипломатическите отношения са знак за фактическо признаване. След подписването на Брест-Литовския договор Украйна е представяна като „новата държава, която даде мир на стара Европа“, а акцентът пада върху икономическите очаквания. По-късно вниманието се насочва към способността да изпълни договорените доставки, каза тя.

Д-р Евлоги Станчев определи списанията „Украинско слово“ и „Украинско-български преглед“ като издания с „ясна мисия – да обяснят на българската публика значението на украинския въпрос не само за Украйна, но и за Източна Европа“. Според него основното им послание е: Вие не познавате Украйна.

Той посочи, че автори като Димитър Страшимиров, Димитър Шишманов и Никола Балабанов поставят въпроса защо българите се обиждат, когато са непознати на Запад, но самите те не познават „своята по-близка култура“.

Станчев подчерта, че на страниците на „Украинско-български преглед&ldqo; се защитава тезата за историческата приемственост между Киевска Рус и Украйна и се води спор с руската имперска доктрина за „триединния народ“ – великоруси, малоруси и белоруси“. В публикации се проследява как Московия постепенно присвоява наследството на Киевска Рус и как се налагат русифициращи политики, каза Евлоги Станчев.

Внимание се отделя и на българо-украинските културни връзки от Средновековието насам – разпространението на богослужебни книги, дейността на Киприян Киевски и Григорий Цамблак, както и влиянията през Възраждането.

Станчев отбеляза, че в списанието се прави и геополитически анализ: Украйна и България имат общи интереси в Черноморския регион, включително по отношение на проливите и ограничаването на руското влияние. Според Димитър Страшимиров засилването на руското влияние прави черноморските държави по-зависими, добави той.

В края на срещата се състоя разговор с публиката.

Събитието бе организирано от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" и Посолството на Украйна в България.

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
КЪМ АБОНАМЕНТА
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Фигури от цветя украсяват централната пешеходна зона на Враца за Великден
Третият българо-унгарски форум в Самоков ще допринесе за развитието на отношенията между двете страни в дългосрочен аспект
Хотелският комплекс "Трейшън клифс голф енд спа резорт" край нос Калиакра посреща над 6000 гости на сезон, основно от Западна Европа
Предстоящо в Ямбол регионално фермерско-занаятчийско изложение ще включва и дарителска кампания за пострадало семейство производители
Медицинският център на профилакториума „Терма Вита“ в с. Огняново ще бъде обновен с нови съоръжения
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Април
Препоръчани заглавия
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
На преден план
Областният управител върна за ново обсъждане решение на Общински съвет - Враца, свързано с отпускане на безлихвен заем на „Индустриални зони – Враца“ ЕООД
Контекст
Общо 833 души са проверени в рамките на специализирана полицейска операция в област Добрич
Сфера
Държавният секретар на САЩ благодари на България за евакуацията на американски граждани от Близкия изток в разговор с Андрей Гюров
Контекст
Трима души са пострадали при катастрофа между лек автомобил и микробус край Русе
На преден план
България не е бедна, а лошо управлявана страна
Контекст
Три успешни мисии са реализирали днес екипите на Центъра за спешна медицинска помощ по въздух
Основна линия
Фигури от цветя украсяват централната пешеходна зона на Враца за Великден
Контекст
Изпълнени са всички указания на ЦИК при обученията на СИК в София, съобщиха от Областната администрация на София
На преден план
От 10 до 13 април се въвежда празнично разписание на обществения транспорт в Казанлък
В детайли
Над 500 проверки от началото на годината са извършени в област Сливен във връзка с въвеждането на еврото
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD24 © 2026 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD24 © 2026 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.