Начало Сфера Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
467
България

Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София

Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения.

Автор: БТА / Редактор: | 18 Февруари 2026, 22:24 ч.
Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
Снимка © БТА

Публична дискусия на тема „Културна дипломация, пропаганда или антипропаганда в Царство България“, посветена на украинско-българските дипломатически отношения в началото на 20 век се състоя в Централния военен клуб в София.

Затворен е пътят към бургаския квартал "Долно Езеровово" заради наводняване н

С конкурс за най-добро домашно вино, водосвет за здраве и берекет през година

Масирана полицейска операция на СДВР се провежда в района на с. Бистрица, съо

Заместник-министърът на здравеопазването Добромира Карева откри изложбата на

Пожар е унищожил заведение, разположено в непосредствена близост до плажната

Това бе втората среща в рамките на дискусионния клуб „Украинско-български преглед“, чието начало бе поставено на 20 януари в София.

В срещата участваха доц. Елка Трайкова, ръководител на секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература при Българската академия на науките (БАН), доц. д-р Инна Манасиева от Института за исторически изследвания към БАН и д-р Евлоги Станчев – историк и антрополог, главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.

Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения. Тя припомни, че на 12 февруари се навършиха 108 години от установяването на официални връзки между Царство България и Украинската народна република.

Украинският дипломат отбеляза, че след това цар Фердинанд назначава проф. Иван Шишманов за първи български пратеник в Украйна, а през юли 1918 г. в София пристига екипът на първото украинско посолство, ръководен от Александър Шулгин.

През изминалото денонощие на територията на страната са станали 18 тежки ката

Депутатите ще обсъдят на първо четене пет законопроекта за изменение и допълн

С концерт в залата на Народно читалище „Разум 1883“ в Монтана беш

По думите Илашчук манипулирането на историята е фундамент на имперската идеология, насочена срещу свободолюбивите нации, възприемани като заплаха от руските и съветските режими.

Д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за отбранителни дронове (IDDA), приветства гостите и участниците в дискусията. "Темата на днешната дискусия ме връща в 1918 година – момент, в който Европа се пренарежда след катастрофата на Първата световна война. В този сложен геополитически контекст Царство България е сред първите държави, признали Украинската народна република и установили официални дипломатически отношения“, каза той. По думите му това не е просто исторически факт, а стратегическо решение, което показва, че още тогава българската държавност е разбирала значението на новите реалности и необходимостта от изграждане на партньорства – основани на взаимно признаване и уважение към националната идентичност.

„Дейността на украинската дипломатическа мисия и издания като „Украинско-български преглед“ са пример за ранна форма на културна дипломация – опит да се обясни национална кауза чрез слово, идеи и интелектуално сътрудничество. Днес повече от всякога живеем в среда, в която информационното пространство е не по-малко стратегическо от бойното поле“, заяви Миланов..

Министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична показа архивна снимка от 1918 г., на която се вижда целият състав на първата украинска дипломатическа мисия в София. Тертична подчерта, че Шулгин пристига в София едва на 29 години. „Той е млад политик и държавник, представител на стар украински род“, отбеляза тя.

Позовавайки се на спомените на третия секретар Юлиан Налисник, Тертична очерта двете основни задачи на мисията: „Първата беше официална – свързана с хуманитарни и консулски въпроси“, посочи тя. „Трябваше да помогнем на военнопленниците да получат документи и да се завърнат в Украйна, както и на цивилните бежанци“, каза министър-съветникът.

„Много бързо разбрахме, че навлизаме в среда, в която доминира русофилия. Трябваше да обясняваме какво представлява украинският държавен проект“, каза Тертична.

Анна Тертична припомни списанията „Украинско слово“, „Украинско-български преглед“ и редица други издания, осъществени с подкрепата на видни български учени и писатели – Иван Шишманов, Димитър Шишманов, Димитър Страшимиров, Стилиян Чилингиров, Христо Цанков-Дерижан, Стефан Младенов и Никола Балабанов. Тя отбеляза, че тези списания са били инициирани и финансирани от украинската дипломатическа мисия с цел да обяснят на българското общество украинската национална идея, да популяризират Украйна като независима държава и да утвърдят идентичността на украинския народ.

Доц. Елка Трайкова проследи мястото на списание „Украинско-български преглед“ в историята на българския периодичен печат. Тя отбеляза, че дълго време изданието е смятано за дело само на украински емигранти, но архивите показват активната роля на украинската дипломатическа мисия в България.

По думите появата на списанието се вписва в културния подем на 20-те години на 20 век – период, в който въпреки тежките политически последици от войните, българската литература и интелигенция са силно отворени към славянския свят, каза Трайкова.

Списанието започва с програмна статия за мястото на Украйна в Европа и представя украинската култура и литература. Сред сътрудниците са проф. Иван Шишманов с текст за Тарас Шевченко с анализ на преводите на Шевченко в България и Димитър Страшимиров, който критикува пренебрежението към украинската култура.

Трайкова обърна внимание на факт от литературната история – Христо Ботев е превел драмата „Кремуций Корд“ от украинския историк и писател Николай Костомаров, като преводът е публикуван във в. „Знаме“. Тя посочи, че в „Украинско-български преглед“ Стефан Младенов публикува обстойно изследване, в което анализира текста и доказва, че преводът не е случаен или второстепенен епизод, а художествено издържана работа, съобразена с ритъма, стилистиката и смисловите пластове на оригинала. По този начин преводаческата дейност на Ботев е представена като равностоен дял от неговото творчество и като ранен пример за българо-украински литературен обмен, посочи Трайкова. 

Според нея, макар списанието да излиза за кратък период, то успява да изгради кръг от автори и читатели и да постави основи на систематичен културен диалог.

Доц. д-р Инна Манасиева разгледа отражението на украинския въпрос в българската преса през 1917–1918 г. След революцията в Русия през март 1917 г. темата доминира във вестниците, но сведенията за Украйна са кратки и второстепенни, през декември вниманието се насочва към преговорите в Брест-Литовск и перспективата за мир, разказа тя.

Манасиева припомни статията на Степан Баламезов за държавността и международното признание, според която дипломатическите отношения са знак за фактическо признаване. След подписването на Брест-Литовския договор Украйна е представяна като „новата държава, която даде мир на стара Европа“, а акцентът пада върху икономическите очаквания. По-късно вниманието се насочва към способността да изпълни договорените доставки, каза тя.

Д-р Евлоги Станчев определи списанията „Украинско слово“ и „Украинско-български преглед“ като издания с „ясна мисия – да обяснят на българската публика значението на украинския въпрос не само за Украйна, но и за Източна Европа“. Според него основното им послание е: Вие не познавате Украйна.

Той посочи, че автори като Димитър Страшимиров, Димитър Шишманов и Никола Балабанов поставят въпроса защо българите се обиждат, когато са непознати на Запад, но самите те не познават „своята по-близка култура“.

Станчев подчерта, че на страниците на „Украинско-български преглед&ldqo; се защитава тезата за историческата приемственост между Киевска Рус и Украйна и се води спор с руската имперска доктрина за „триединния народ“ – великоруси, малоруси и белоруси“. В публикации се проследява как Московия постепенно присвоява наследството на Киевска Рус и как се налагат русифициращи политики, каза Евлоги Станчев.

Внимание се отделя и на българо-украинските културни връзки от Средновековието насам – разпространението на богослужебни книги, дейността на Киприян Киевски и Григорий Цамблак, както и влиянията през Възраждането.

Станчев отбеляза, че в списанието се прави и геополитически анализ: Украйна и България имат общи интереси в Черноморския регион, включително по отношение на проливите и ограничаването на руското влияние. Според Димитър Страшимиров засилването на руското влияние прави черноморските държави по-зависими, добави той.

В края на срещата се състоя разговор с публиката.

Събитието бе организирано от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" и Посолството на Украйна в България.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Нов конкурс ще определи кой ще бъде управител на Общинската болница в Павликени
Нов конкурс ще определи кой ще бъде управител на Общинската болница в Павликени, тъй като общинските съветници днес не приеха да бъде определен за управител кандидатът д-р Иван Поп ...
Не познавам хората от сдружение "Национална агенция за контрол на защитените територии", казва Андрей Янкулов, посочен за правосъден министър
Не познавам хората от сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“, пише във Фейсук Андрей Янкулов – част от „Антикорупционен фонд&ldqu ...
В родния му Карлово почетоха 153 години от гибелта на Васил Левски и се поклониха пред делото му
В Карлово почетоха 153 г. от гибелта на Апостола на свободата - Васил Левски. Пред паметника на големия син на България на едноименния площад в града стотици родолюбиви граждани и ...
Велико Търново отбеляза 153 години от обесването на Васил Левски с военен ритуал пред паметника му в центъра на града
С военен ритуал пред паметника на Васил Левски в центъра на Велико Търново бяха отбелязани 153 години от обесването на Апостола на свободата. На честването присъстваха областният у ...
Жителите на Етрополе почетоха паметта на Апостола на свободата с поднасяне на венци и цветя пред паметника му
Жителите на Етрополе почетоха паметта на Апостола на свободата Васил Левски с поднасяне на венци и цветя пред паметника му, съобщиха от общинската администрация на официалната си и ...
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
Днешните срещи за Коридор 8 в Тирана потвърдиха ангажимента на Италия, Албания, Северна Македония, България и Румъния за изграждането му
Тирана беше домакин днес на Министерска среща и Икономически форум за транспортния коридор 8 – проект в областта на инфраструктурата, който свързва Адриатическо с Черно море ...
Петрич почете 153-тата годишнина от гибелта на Васил Левски с възпоменателно факелно шествие и поетична композиция
Жители и гости на Петрич се включиха тази вечер във възпоменателно факелно шествие по повод 153-тата годишнина от смъртта на Васил Левски. Проявата започна пред сградата на общинск ...
Троян почете 153-тата годишнина от гибелта на Левски с възпоменателно факелно шествие
Троян почете 153-тата годишнина от гибелта на Левски с възпоменателно факелно шествие. Процесията бе водена от Представителния общински младежки духов оркестър с мажоретки, а след ...
При 22 процента от проверените за седмица тежкотоварни автомобили по пътищата в област Търговище са установени нарушения
При 22 процента от проверените за седмица тежкотоварни автомобили по пътищата в област Търговище са установени нарушения. Данните съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на ...
Изграждането на Коридор 8 винаги е било приоритет от национално значение за България
Днешната среща в Тирана е в пълно съответствие с общата ни стратегическа цел за укрепване на свързаността, регионалното сътрудничество и колективната сигурност, заяви заместник-мин ...
Тикер в 00:18 ч.
Тирана беше домакин днес на Министерска среща и Икономически форум за транспортн ...
Начало Сфера
467
България

Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София

Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения.

| 18 Февруари 2026, 22:24 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
Снимка © БТА

Публична дискусия на тема „Културна дипломация, пропаганда или антипропаганда в Царство България“, посветена на украинско-българските дипломатически отношения в началото на 20 век се състоя в Централния военен клуб в София.

Това бе втората среща в рамките на дискусионния клуб „Украинско-български преглед“, чието начало бе поставено на 20 януари в София.

В срещата участваха доц. Елка Трайкова, ръководител на секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература при Българската академия на науките (БАН), доц. д-р Инна Манасиева от Института за исторически изследвания към БАН и д-р Евлоги Станчев – историк и антрополог, главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.

Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения. Тя припомни, че на 12 февруари се навършиха 108 години от установяването на официални връзки между Царство България и Украинската народна република.

Украинският дипломат отбеляза, че след това цар Фердинанд назначава проф. Иван Шишманов за първи български пратеник в Украйна, а през юли 1918 г. в София пристига екипът на първото украинско посолство, ръководен от Александър Шулгин.

По думите Илашчук манипулирането на историята е фундамент на имперската идеология, насочена срещу свободолюбивите нации, възприемани като заплаха от руските и съветските режими.

Д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за отбранителни дронове (IDDA), приветства гостите и участниците в дискусията. "Темата на днешната дискусия ме връща в 1918 година – момент, в който Европа се пренарежда след катастрофата на Първата световна война. В този сложен геополитически контекст Царство България е сред първите държави, признали Украинската народна република и установили официални дипломатически отношения“, каза той. По думите му това не е просто исторически факт, а стратегическо решение, което показва, че още тогава българската държавност е разбирала значението на новите реалности и необходимостта от изграждане на партньорства – основани на взаимно признаване и уважение към националната идентичност.

„Дейността на украинската дипломатическа мисия и издания като „Украинско-български преглед“ са пример за ранна форма на културна дипломация – опит да се обясни национална кауза чрез слово, идеи и интелектуално сътрудничество. Днес повече от всякога живеем в среда, в която информационното пространство е не по-малко стратегическо от бойното поле“, заяви Миланов..

Министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична показа архивна снимка от 1918 г., на която се вижда целият състав на първата украинска дипломатическа мисия в София. Тертична подчерта, че Шулгин пристига в София едва на 29 години. „Той е млад политик и държавник, представител на стар украински род“, отбеляза тя.

Позовавайки се на спомените на третия секретар Юлиан Налисник, Тертична очерта двете основни задачи на мисията: „Първата беше официална – свързана с хуманитарни и консулски въпроси“, посочи тя. „Трябваше да помогнем на военнопленниците да получат документи и да се завърнат в Украйна, както и на цивилните бежанци“, каза министър-съветникът.

„Много бързо разбрахме, че навлизаме в среда, в която доминира русофилия. Трябваше да обясняваме какво представлява украинският държавен проект“, каза Тертична.

Анна Тертична припомни списанията „Украинско слово“, „Украинско-български преглед“ и редица други издания, осъществени с подкрепата на видни български учени и писатели – Иван Шишманов, Димитър Шишманов, Димитър Страшимиров, Стилиян Чилингиров, Христо Цанков-Дерижан, Стефан Младенов и Никола Балабанов. Тя отбеляза, че тези списания са били инициирани и финансирани от украинската дипломатическа мисия с цел да обяснят на българското общество украинската национална идея, да популяризират Украйна като независима държава и да утвърдят идентичността на украинския народ.

Доц. Елка Трайкова проследи мястото на списание „Украинско-български преглед“ в историята на българския периодичен печат. Тя отбеляза, че дълго време изданието е смятано за дело само на украински емигранти, но архивите показват активната роля на украинската дипломатическа мисия в България.

По думите появата на списанието се вписва в културния подем на 20-те години на 20 век – период, в който въпреки тежките политически последици от войните, българската литература и интелигенция са силно отворени към славянския свят, каза Трайкова.

Списанието започва с програмна статия за мястото на Украйна в Европа и представя украинската култура и литература. Сред сътрудниците са проф. Иван Шишманов с текст за Тарас Шевченко с анализ на преводите на Шевченко в България и Димитър Страшимиров, който критикува пренебрежението към украинската култура.

Трайкова обърна внимание на факт от литературната история – Христо Ботев е превел драмата „Кремуций Корд“ от украинския историк и писател Николай Костомаров, като преводът е публикуван във в. „Знаме“. Тя посочи, че в „Украинско-български преглед“ Стефан Младенов публикува обстойно изследване, в което анализира текста и доказва, че преводът не е случаен или второстепенен епизод, а художествено издържана работа, съобразена с ритъма, стилистиката и смисловите пластове на оригинала. По този начин преводаческата дейност на Ботев е представена като равностоен дял от неговото творчество и като ранен пример за българо-украински литературен обмен, посочи Трайкова. 

Според нея, макар списанието да излиза за кратък период, то успява да изгради кръг от автори и читатели и да постави основи на систематичен културен диалог.

Доц. д-р Инна Манасиева разгледа отражението на украинския въпрос в българската преса през 1917–1918 г. След революцията в Русия през март 1917 г. темата доминира във вестниците, но сведенията за Украйна са кратки и второстепенни, през декември вниманието се насочва към преговорите в Брест-Литовск и перспективата за мир, разказа тя.

Манасиева припомни статията на Степан Баламезов за държавността и международното признание, според която дипломатическите отношения са знак за фактическо признаване. След подписването на Брест-Литовския договор Украйна е представяна като „новата държава, която даде мир на стара Европа“, а акцентът пада върху икономическите очаквания. По-късно вниманието се насочва към способността да изпълни договорените доставки, каза тя.

Д-р Евлоги Станчев определи списанията „Украинско слово“ и „Украинско-български преглед“ като издания с „ясна мисия – да обяснят на българската публика значението на украинския въпрос не само за Украйна, но и за Източна Европа“. Според него основното им послание е: Вие не познавате Украйна.

Той посочи, че автори като Димитър Страшимиров, Димитър Шишманов и Никола Балабанов поставят въпроса защо българите се обиждат, когато са непознати на Запад, но самите те не познават „своята по-близка култура“.

Станчев подчерта, че на страниците на „Украинско-български преглед&ldqo; се защитава тезата за историческата приемственост между Киевска Рус и Украйна и се води спор с руската имперска доктрина за „триединния народ“ – великоруси, малоруси и белоруси“. В публикации се проследява как Московия постепенно присвоява наследството на Киевска Рус и как се налагат русифициращи политики, каза Евлоги Станчев.

Внимание се отделя и на българо-украинските културни връзки от Средновековието насам – разпространението на богослужебни книги, дейността на Киприян Киевски и Григорий Цамблак, както и влиянията през Възраждането.

Станчев отбеляза, че в списанието се прави и геополитически анализ: Украйна и България имат общи интереси в Черноморския регион, включително по отношение на проливите и ограничаването на руското влияние. Според Димитър Страшимиров засилването на руското влияние прави черноморските държави по-зависими, добави той.

В края на срещата се състоя разговор с публиката.

Събитието бе организирано от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" и Посолството на Украйна в България.

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
КЪМ АБОНАМЕНТА
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Нов конкурс ще определи кой ще бъде управител на Общинската болница в Павликени
Не познавам хората от сдружение "Национална агенция за контрол на защитените територии", казва Андрей Янкулов, посочен за правосъден министър
В родния му Карлово почетоха 153 години от гибелта на Васил Левски и се поклониха пред делото му
Велико Търново отбеляза 153 години от обесването на Васил Левски с военен ритуал пред паметника му в центъра на града
Жителите на Етрополе почетоха паметта на Апостола на свободата с поднасяне на венци и цветя пред паметника му
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Февруари
Препоръчани заглавия
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
Контекст
Днешните срещи за Коридор 8 в Тирана потвърдиха ангажимента на Италия, Албания, Северна Македония, България и Румъния за изграждането му
Сфера
Петрич почете 153-тата годишнина от гибелта на Васил Левски с възпоменателно факелно шествие и поетична композиция
Сфера
Троян почете 153-тата годишнина от гибелта на Левски с възпоменателно факелно шествие
На преден план
При 22 процента от проверените за седмица тежкотоварни автомобили по пътищата в област Търговище са установени нарушения
На преден план
Изграждането на Коридор 8 винаги е било приоритет от национално значение за България
На преден план
Ограничено е движението на товарни автомобили над 12 тона в Силистренска област поради снегонавяване и снегопочистване
Основна линия
Нов конкурс ще определи кой ще бъде управител на Общинската болница в Павликени
Основна линия
Не познавам хората от сдружение "Национална агенция за контрол на защитените територии", казва Андрей Янкулов, посочен за правосъден министър
Основна линия
В родния му Карлово почетоха 153 години от гибелта на Васил Левски и се поклониха пред делото му
Контекст
За седемнадесети път се провежда празник на меда, организиран от Държавно предприятие за радиоактивни отпадъци
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD24 © 2026 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD24 © 2026 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.