Начало В детайли Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
5901
България

Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София

Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения.

Автор: БТА / Редактор: | 18 Февруари 2026, 22:24 ч.
Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
Снимка © БТА

Публична дискусия на тема „Културна дипломация, пропаганда или антипропаганда в Царство България“, посветена на украинско-българските дипломатически отношения в началото на 20 век се състоя в Централния военен клуб в София.

Министерство на здравеопазването призовава гражданите да следят указанията на

Етнографският комплекс в Златоград превърна града в център за културно-истори

Министерският съвет (МС) прие Разпореждане за установяване и внасяне в полза

Йозкан Камбер е новият общински съветник от Кърджали, който положи клетва. То

С поклонение в Пещера бе отбелязана 203-та годишнина от рождението на Осман Н

Това бе втората среща в рамките на дискусионния клуб „Украинско-български преглед“, чието начало бе поставено на 20 януари в София.

В срещата участваха доц. Елка Трайкова, ръководител на секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература при Българската академия на науките (БАН), доц. д-р Инна Манасиева от Института за исторически изследвания към БАН и д-р Евлоги Станчев – историк и антрополог, главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.

Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения. Тя припомни, че на 12 февруари се навършиха 108 години от установяването на официални връзки между Царство България и Украинската народна република.

Украинският дипломат отбеляза, че след това цар Фердинанд назначава проф. Иван Шишманов за първи български пратеник в Украйна, а през юли 1918 г. в София пристига екипът на първото украинско посолство, ръководен от Александър Шулгин.

Галерия „Серякова къща“ в Троян се предоставя за безсрочно безвъз

Приливната вълна по река Янтра, която дойде във Велико Търново от Габрово и Д

Младежкият център в Свищов и Дирекция „Бюро по труда“ организирах

По думите Илашчук манипулирането на историята е фундамент на имперската идеология, насочена срещу свободолюбивите нации, възприемани като заплаха от руските и съветските режими.

Д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за отбранителни дронове (IDDA), приветства гостите и участниците в дискусията. "Темата на днешната дискусия ме връща в 1918 година – момент, в който Европа се пренарежда след катастрофата на Първата световна война. В този сложен геополитически контекст Царство България е сред първите държави, признали Украинската народна република и установили официални дипломатически отношения“, каза той. По думите му това не е просто исторически факт, а стратегическо решение, което показва, че още тогава българската държавност е разбирала значението на новите реалности и необходимостта от изграждане на партньорства – основани на взаимно признаване и уважение към националната идентичност.

„Дейността на украинската дипломатическа мисия и издания като „Украинско-български преглед“ са пример за ранна форма на културна дипломация – опит да се обясни национална кауза чрез слово, идеи и интелектуално сътрудничество. Днес повече от всякога живеем в среда, в която информационното пространство е не по-малко стратегическо от бойното поле“, заяви Миланов..

Министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична показа архивна снимка от 1918 г., на която се вижда целият състав на първата украинска дипломатическа мисия в София. Тертична подчерта, че Шулгин пристига в София едва на 29 години. „Той е млад политик и държавник, представител на стар украински род“, отбеляза тя.

Позовавайки се на спомените на третия секретар Юлиан Налисник, Тертична очерта двете основни задачи на мисията: „Първата беше официална – свързана с хуманитарни и консулски въпроси“, посочи тя. „Трябваше да помогнем на военнопленниците да получат документи и да се завърнат в Украйна, както и на цивилните бежанци“, каза министър-съветникът.

„Много бързо разбрахме, че навлизаме в среда, в която доминира русофилия. Трябваше да обясняваме какво представлява украинският държавен проект“, каза Тертична.

Анна Тертична припомни списанията „Украинско слово“, „Украинско-български преглед“ и редица други издания, осъществени с подкрепата на видни български учени и писатели – Иван Шишманов, Димитър Шишманов, Димитър Страшимиров, Стилиян Чилингиров, Христо Цанков-Дерижан, Стефан Младенов и Никола Балабанов. Тя отбеляза, че тези списания са били инициирани и финансирани от украинската дипломатическа мисия с цел да обяснят на българското общество украинската национална идея, да популяризират Украйна като независима държава и да утвърдят идентичността на украинския народ.

Доц. Елка Трайкова проследи мястото на списание „Украинско-български преглед“ в историята на българския периодичен печат. Тя отбеляза, че дълго време изданието е смятано за дело само на украински емигранти, но архивите показват активната роля на украинската дипломатическа мисия в България.

По думите появата на списанието се вписва в културния подем на 20-те години на 20 век – период, в който въпреки тежките политически последици от войните, българската литература и интелигенция са силно отворени към славянския свят, каза Трайкова.

Списанието започва с програмна статия за мястото на Украйна в Европа и представя украинската култура и литература. Сред сътрудниците са проф. Иван Шишманов с текст за Тарас Шевченко с анализ на преводите на Шевченко в България и Димитър Страшимиров, който критикува пренебрежението към украинската култура.

Трайкова обърна внимание на факт от литературната история – Христо Ботев е превел драмата „Кремуций Корд“ от украинския историк и писател Николай Костомаров, като преводът е публикуван във в. „Знаме“. Тя посочи, че в „Украинско-български преглед“ Стефан Младенов публикува обстойно изследване, в което анализира текста и доказва, че преводът не е случаен или второстепенен епизод, а художествено издържана работа, съобразена с ритъма, стилистиката и смисловите пластове на оригинала. По този начин преводаческата дейност на Ботев е представена като равностоен дял от неговото творчество и като ранен пример за българо-украински литературен обмен, посочи Трайкова. 

Според нея, макар списанието да излиза за кратък период, то успява да изгради кръг от автори и читатели и да постави основи на систематичен културен диалог.

Доц. д-р Инна Манасиева разгледа отражението на украинския въпрос в българската преса през 1917–1918 г. След революцията в Русия през март 1917 г. темата доминира във вестниците, но сведенията за Украйна са кратки и второстепенни, през декември вниманието се насочва към преговорите в Брест-Литовск и перспективата за мир, разказа тя.

Манасиева припомни статията на Степан Баламезов за държавността и международното признание, според която дипломатическите отношения са знак за фактическо признаване. След подписването на Брест-Литовския договор Украйна е представяна като „новата държава, която даде мир на стара Европа“, а акцентът пада върху икономическите очаквания. По-късно вниманието се насочва към способността да изпълни договорените доставки, каза тя.

Д-р Евлоги Станчев определи списанията „Украинско слово“ и „Украинско-български преглед“ като издания с „ясна мисия – да обяснят на българската публика значението на украинския въпрос не само за Украйна, но и за Източна Европа“. Според него основното им послание е: Вие не познавате Украйна.

Той посочи, че автори като Димитър Страшимиров, Димитър Шишманов и Никола Балабанов поставят въпроса защо българите се обиждат, когато са непознати на Запад, но самите те не познават „своята по-близка култура“.

Станчев подчерта, че на страниците на „Украинско-български преглед&ldqo; се защитава тезата за историческата приемственост между Киевска Рус и Украйна и се води спор с руската имперска доктрина за „триединния народ“ – великоруси, малоруси и белоруси“. В публикации се проследява как Московия постепенно присвоява наследството на Киевска Рус и как се налагат русифициращи политики, каза Евлоги Станчев.

Внимание се отделя и на българо-украинските културни връзки от Средновековието насам – разпространението на богослужебни книги, дейността на Киприян Киевски и Григорий Цамблак, както и влиянията през Възраждането.

Станчев отбеляза, че в списанието се прави и геополитически анализ: Украйна и България имат общи интереси в Черноморския регион, включително по отношение на проливите и ограничаването на руското влияние. Според Димитър Страшимиров засилването на руското влияние прави черноморските държави по-зависими, добави той.

В края на срещата се състоя разговор с публиката.

Събитието бе организирано от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" и Посолството на Украйна в България.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Прогноза за времето на 26 Май (Вторник) и следващите дни
През нощта над по-голямата част от страната ще бъде ясно. Утре ще е предимно слънчево, след обяд – с временни увеличения на облачността. На отделни места в планинските райони ...
ГДБОП задържа петима души за контрабанда на наркотици през страната
Служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) проведоха специализирана операция по предотвратяване на контрабанда на наркотици към Република ...
Един човек е загинал, а 25 са ранени при катастрофи през изминалото денонощие
През изминалото денонощие на територията на страната са се случили 15 тежки катастрофи, при които един човек е загинал, а 25 са ранени, съобщиха от МВР. В София са станали едно теж ...
В периода от 26 май до 13 юни личен състав и военна техника ще се придвижва по републиканската пътна и железопътна мрежа заради учение „Ответен удар 26“
Предстои придвижване на личен състав и военна техника по републиканската пътна и железопътната мрежа в периода от 26 май до 13 юни 2026 г. във връзка с участието на Сухопътните вой ...
Щафетно бягане под наслов „Панайот Волов–150 години безсмъртие“ тръгна от Шумен до град Бяла, Русенско
Членове на клуба на шуменските ранобудни бегачи се събраха пред къща музей „Панайот Волов“ в града тази сутрин, за да се включат в щафетно бягане под наслов „Пана ...
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
Прогноза за времето на 26 Май (Вторник) и следващите дни
През нощта над по-голямата част от страната ще бъде ясно. Утре ще е предимно слънчево, след обяд – с временни увеличения на облачността. На отделни места в планинските райони ...
Оптимистичната прогноза е до края на деня в Севлиево да има вода, песимистичната - в средата на утрешния ден
Оптимистичната прогноза е до края на деня в Севлиево да има вода, а песимистичната – в средата на утрешния ден, според това, което ми докладваха, заяви пред журналисти минист ...
БДЖ въвежда временни промени в движението на влаковете през Централна гара София заради реконструкция на железопътния възел в района
Временни промени в организацията на движение на влаковете в източното направление между Централна гара София, жп гара Подуяне пътническа и гара Искър ще бъдат въведени от 23:40 ч. ...
Опасни условия за пациентите е установила внезапна проверка на екип към омбудсмана в държавната психиатрична болница в Севлиево
При внезапна проверка на омбудсмана в държавната психиатрична болница в Севлиево са установени мухъл по стените, падаща мазилка, влага в помещенията и опасни условия за пациентите, ...
ГДБОП задържа петима души за контрабанда на наркотици през страната
Служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) проведоха специализирана операция по предотвратяване на контрабанда на наркотици към Република ...
Тикер в 11:32 ч.
През нощта над по-голямата част от страната ще бъде ясно. Утре ще е предимно слъ ...
Начало В детайли
5901
България

Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София

Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения.

| 18 Февруари 2026, 22:24 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
Публична дискусия за началото на украинско-българските дипломатически отношения се състоя в София
Снимка © БТА

Публична дискусия на тема „Културна дипломация, пропаганда или антипропаганда в Царство България“, посветена на украинско-българските дипломатически отношения в началото на 20 век се състоя в Централния военен клуб в София.

Това бе втората среща в рамките на дискусионния клуб „Украинско-български преглед“, чието начало бе поставено на 20 януари в София.

В срещата участваха доц. Елка Трайкова, ръководител на секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература при Българската академия на науките (БАН), доц. д-р Инна Манасиева от Института за исторически изследвания към БАН и д-р Евлоги Станчев – историк и антрополог, главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

Модератор на дискусията бе министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична.

Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в България Олеся Илашчук очерта историческите основи на украинско-българските дипломатически отношения. Тя припомни, че на 12 февруари се навършиха 108 години от установяването на официални връзки между Царство България и Украинската народна република.

Украинският дипломат отбеляза, че след това цар Фердинанд назначава проф. Иван Шишманов за първи български пратеник в Украйна, а през юли 1918 г. в София пристига екипът на първото украинско посолство, ръководен от Александър Шулгин.

По думите Илашчук манипулирането на историята е фундамент на имперската идеология, насочена срещу свободолюбивите нации, възприемани като заплаха от руските и съветските режими.

Д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за отбранителни дронове (IDDA), приветства гостите и участниците в дискусията. "Темата на днешната дискусия ме връща в 1918 година – момент, в който Европа се пренарежда след катастрофата на Първата световна война. В този сложен геополитически контекст Царство България е сред първите държави, признали Украинската народна република и установили официални дипломатически отношения“, каза той. По думите му това не е просто исторически факт, а стратегическо решение, което показва, че още тогава българската държавност е разбирала значението на новите реалности и необходимостта от изграждане на партньорства – основани на взаимно признаване и уважение към националната идентичност.

„Дейността на украинската дипломатическа мисия и издания като „Украинско-български преглед“ са пример за ранна форма на културна дипломация – опит да се обясни национална кауза чрез слово, идеи и интелектуално сътрудничество. Днес повече от всякога живеем в среда, в която информационното пространство е не по-малко стратегическо от бойното поле“, заяви Миланов..

Министър-съветникът в Посолството на Украйна в България д-р Анна Тертична показа архивна снимка от 1918 г., на която се вижда целият състав на първата украинска дипломатическа мисия в София. Тертична подчерта, че Шулгин пристига в София едва на 29 години. „Той е млад политик и държавник, представител на стар украински род“, отбеляза тя.

Позовавайки се на спомените на третия секретар Юлиан Налисник, Тертична очерта двете основни задачи на мисията: „Първата беше официална – свързана с хуманитарни и консулски въпроси“, посочи тя. „Трябваше да помогнем на военнопленниците да получат документи и да се завърнат в Украйна, както и на цивилните бежанци“, каза министър-съветникът.

„Много бързо разбрахме, че навлизаме в среда, в която доминира русофилия. Трябваше да обясняваме какво представлява украинският държавен проект“, каза Тертична.

Анна Тертична припомни списанията „Украинско слово“, „Украинско-български преглед“ и редица други издания, осъществени с подкрепата на видни български учени и писатели – Иван Шишманов, Димитър Шишманов, Димитър Страшимиров, Стилиян Чилингиров, Христо Цанков-Дерижан, Стефан Младенов и Никола Балабанов. Тя отбеляза, че тези списания са били инициирани и финансирани от украинската дипломатическа мисия с цел да обяснят на българското общество украинската национална идея, да популяризират Украйна като независима държава и да утвърдят идентичността на украинския народ.

Доц. Елка Трайкова проследи мястото на списание „Украинско-български преглед“ в историята на българския периодичен печат. Тя отбеляза, че дълго време изданието е смятано за дело само на украински емигранти, но архивите показват активната роля на украинската дипломатическа мисия в България.

По думите появата на списанието се вписва в културния подем на 20-те години на 20 век – период, в който въпреки тежките политически последици от войните, българската литература и интелигенция са силно отворени към славянския свят, каза Трайкова.

Списанието започва с програмна статия за мястото на Украйна в Европа и представя украинската култура и литература. Сред сътрудниците са проф. Иван Шишманов с текст за Тарас Шевченко с анализ на преводите на Шевченко в България и Димитър Страшимиров, който критикува пренебрежението към украинската култура.

Трайкова обърна внимание на факт от литературната история – Христо Ботев е превел драмата „Кремуций Корд“ от украинския историк и писател Николай Костомаров, като преводът е публикуван във в. „Знаме“. Тя посочи, че в „Украинско-български преглед“ Стефан Младенов публикува обстойно изследване, в което анализира текста и доказва, че преводът не е случаен или второстепенен епизод, а художествено издържана работа, съобразена с ритъма, стилистиката и смисловите пластове на оригинала. По този начин преводаческата дейност на Ботев е представена като равностоен дял от неговото творчество и като ранен пример за българо-украински литературен обмен, посочи Трайкова. 

Според нея, макар списанието да излиза за кратък период, то успява да изгради кръг от автори и читатели и да постави основи на систематичен културен диалог.

Доц. д-р Инна Манасиева разгледа отражението на украинския въпрос в българската преса през 1917–1918 г. След революцията в Русия през март 1917 г. темата доминира във вестниците, но сведенията за Украйна са кратки и второстепенни, през декември вниманието се насочва към преговорите в Брест-Литовск и перспективата за мир, разказа тя.

Манасиева припомни статията на Степан Баламезов за държавността и международното признание, според която дипломатическите отношения са знак за фактическо признаване. След подписването на Брест-Литовския договор Украйна е представяна като „новата държава, която даде мир на стара Европа“, а акцентът пада върху икономическите очаквания. По-късно вниманието се насочва към способността да изпълни договорените доставки, каза тя.

Д-р Евлоги Станчев определи списанията „Украинско слово“ и „Украинско-български преглед“ като издания с „ясна мисия – да обяснят на българската публика значението на украинския въпрос не само за Украйна, но и за Източна Европа“. Според него основното им послание е: Вие не познавате Украйна.

Той посочи, че автори като Димитър Страшимиров, Димитър Шишманов и Никола Балабанов поставят въпроса защо българите се обиждат, когато са непознати на Запад, но самите те не познават „своята по-близка култура“.

Станчев подчерта, че на страниците на „Украинско-български преглед&ldqo; се защитава тезата за историческата приемственост между Киевска Рус и Украйна и се води спор с руската имперска доктрина за „триединния народ“ – великоруси, малоруси и белоруси“. В публикации се проследява как Московия постепенно присвоява наследството на Киевска Рус и как се налагат русифициращи политики, каза Евлоги Станчев.

Внимание се отделя и на българо-украинските културни връзки от Средновековието насам – разпространението на богослужебни книги, дейността на Киприян Киевски и Григорий Цамблак, както и влиянията през Възраждането.

Станчев отбеляза, че в списанието се прави и геополитически анализ: Украйна и България имат общи интереси в Черноморския регион, включително по отношение на проливите и ограничаването на руското влияние. Според Димитър Страшимиров засилването на руското влияние прави черноморските държави по-зависими, добави той.

В края на срещата се състоя разговор с публиката.

Събитието бе организирано от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" и Посолството на Украйна в България.

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
КЪМ АБОНАМЕНТА
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Прогноза за времето на 26 Май (Вторник) и следващите дни
ГДБОП задържа петима души за контрабанда на наркотици през страната
Един човек е загинал, а 25 са ранени при катастрофи през изминалото денонощие
В периода от 26 май до 13 юни личен състав и военна техника ще се придвижва по републиканската пътна и железопътна мрежа заради учение „Ответен удар 26“
Щафетно бягане под наслов „Панайот Волов–150 години безсмъртие“ тръгна от Шумен до град Бяла, Русенско
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Май
Препоръчани заглавия
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
Основна линия
Прогноза за времето на 26 Май (Вторник) и следващите дни
Контекст
Оптимистичната прогноза е до края на деня в Севлиево да има вода, песимистичната - в средата на утрешния ден
В детайли
БДЖ въвежда временни промени в движението на влаковете през Централна гара София заради реконструкция на железопътния възел в района
В детайли
Опасни условия за пациентите е установила внезапна проверка на екип към омбудсмана в държавната психиатрична болница в Севлиево
Основна линия
ГДБОП задържа петима души за контрабанда на наркотици през страната
Основна линия
Един човек е загинал, а 25 са ранени при катастрофи през изминалото денонощие
Основна линия
В периода от 26 май до 13 юни личен състав и военна техника ще се придвижва по републиканската пътна и железопътна мрежа заради учение „Ответен удар 26“
Контекст
Туристите да не излизат по високите части на планината, очакват се превалявания и гръмотевични бури, препоръчват от Планинската спасителна служба
Сфера
Ситуацията след наводненията постепенно се нормализира
Основна линия
Щафетно бягане под наслов „Панайот Волов–150 години безсмъртие“ тръгна от Шумен до град Бяла, Русенско
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD24 © 2026 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD24 © 2026 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.